Историята на село Чуковец ни бе най-добронамерено предоставена от съселянин на име Витан Пейчев :
***
Допълваме тази история със спомените на Васил Пращейн – също жител на село Чуковец:
Селото е съществувало през Второто българско царство. В черквата са намерени доказателства за XII век. По време на турското робство се казвало Чуковча. По-късно се е преименувало на Чуковец.
Версиите за три за името на селото:
- Първа версия – при крепостта на местността „Градището“ имало ковачница и се правело оръжие, от силното чукане, което се чувало далеч, селото се преименувало на Чуковец.
- Втора версия – по време на кръстоносните походи имало водач с име Мартен, преведено означава „чук“.
- Трета версия – селото се намирало в полето на местността „Ленищата“, там е минавал пътят за Дупница. По този път постоянно минавали турски пълчища и селяните решили да се преместят в чукара оттам носи името Чуковец.
Черквата е направена много отдавна от незапомнени времена. Над вратата има надпис „Света Троица“. Пристроявана е през 1848 г.
Местността „Градището“ не е проучвана. Там е имало крепост, направена през Първото българско царство. Арон е бил управител на Средец. Село Палатово носи името на палата на Арон. Градището е правено при царуването на Самуил.
След Освобождението от турско робство селото се е събрало на сегашното място. В Чуковец турци не са живяли. Поп Иван е бил като водач на българите. Казвали са му Делипапаз.
Паметникът долу на площада е открит през 1943 г. от военна рота на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Римският кладенец е за проучване. Направен е от камък бигор.
Първото училище е било при черквата килийно училище. Попът е учел своите деца и е взел деца от селото. Първото старо училище било при Дронгалските. Известно време децата са ходели в Кондофрей. Строежът на новото училище е започнал 1926 г и до 1931 г е завършил. Първият випуск е бил при кмет Илко Буелски.
През 1934 г. населението на с. Чуковец е 1300 души.
Най-старото сведение за учител в селото е от 1833 г. Първият учител се казвал Георги – завършил образованието си в Солун. На учителя се плащало с фасул и картофи.
През 1872 г. килийното училище става светско. След 1882 г. училището се помещавало във Важарска къща и Тричков дом.
През 1927 г. започва да се строи нова масивна училищна сграда с четири класни стаи, една учителска и салон със сцена. Част от парите са събрани доброволно от жителите на селото, крупна сума била дарена от чорбаджия. Училището е открито на 1.IX.1929 г.
Изследване от 1925 г. потвърждава, че първото начално училище (светско) било открито след 1871 г. Според същото изследване за учебната 1925/26 г. постъпват 164 деца, от тях 159 завършват учебната година. Всички деца в селото на възраст от 7 до 14 години наброявали 207. През тази година ги обучават четирима учители – двама мъже и две жени. Децата учат то четвърто отделение, а от 1933 г. до трети клас (7 клас).
Училището се именува „Васил Левски“, към него от 1928 г. е създадено културно-просветно звено, в което членовете плащат членски внос, с който се закупуват книги и списания за нуждите на училищната библиотека. Организират се вечеринки и представления с благотворителна цел. Училищните имоти също спомагат за събиране на средства.
Училището е имало училищен хор от 1930 до 1938 г. и организирана към него трапезария за бедни деца и деца сираци.
От 1900 до 1945 г. малко деца продължават в гимназиален етап. Първото лице с висше образование от селото е Здравко Янев Тричков – завършва право в гр. Нанси, Франция.
През летата на 1950-66 г. се организира детска градина.
Училището работи до закриването си през 1970 г. Сградата на училището след това се използва за железарски цех, а през 1990 г. се прави фурна за хляб.